ИСТОРИЯ, ТЕРИТОРИЯ И НАСЕЛЕНИЕ

История

Зооморфен глинен съд. Селищна могила при гр. Смядово. Втора половина на V хил. пр. Хр

Тракийска гробница открита край гр. Смядово. ІV в. пр. Хр.

От дълбока древност земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и народи минават оттук и оставят своята материална и духовна култура като трайна следа.
Най-ранното поселение в Шуменско е от епохата на неолита (втората половина на VІ хил. пр. Хр.) и се намира близо до днешното с. Ловец. По-късно, през халколита (V хил. пр. Хр.), районът е изключително гъсто населен. Проучени са селищата при Голямата и Малката пещера в с. Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Материалите, открити в могилата Коджадермен край Шумен, притежават характерните белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хил. пр. Хр., влязла в българската и в световната историческа наука с името „Култура Коджадермен”.
От бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр. – ХІІ в. пр. Хр.) в Шуменско са проучени селищата и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и др.

Златна апликация за конска амуниция от гробницата при с. Ивански. ІV в. пр. Хр.

Учени от световна величина признават, че в Шумен и прилежащия му район са съсредоточени останки от богата духовна и материална тракийска култура. Проучените десетки селища и крепости, стотиците надгробни могили дават уникални находки. На територията на шуменския регион са регистрирани над 600 надгробни могили, издигнати през различни исторически времена. Някои от тях достигат до 21 м височина и диаметър от 80 до 120 м.

Голямата базилика. Първи катедрален храм на България. Втора половина на ІХ в.

Проучени са над 60 могили, включително и такива с гробнични съоръжения.

В Шуменско се намират и най-значимите паметници, свързани с образуването на Дунавска България, създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, aулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост.

Предшественик на днешния град, Шуменската крепост е естествено защитена от три страни и оцелява във времето повече от 3200 години. Мястото е заселено още през XII в пр. Хр., през V – II в. пр. Хр. там има укрепено тракийско селище, а по-късно крепости са издигали римляните и византийците. През Ранното средновековие укреплението отново добива своите стратегически функции, докато през XII – XIV в. се превръща в един от най-важните градски центрове с функции, близки до тези на столица.

Силно развити били занаятите и търговията, а откритите старобългарски надписи доказват, че градът е бил и важно културно средище.

Шуменската крепост. Югоизточна кула. ХІІІ – ХІV в.

Мадарският конник. VІІІ – ІХв.

Каменен надпис описва посещението в града на цар Иван Шишман непосредствено преди турското нашествие. Това е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното име на града.

През 1388 г. Шумен е завладян от Али паша и тук е настанен малък турски гарнизон. По-късно, по време на Втория кръстоносен поход от 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на похода турците се връщат в града и постепенно го превръщат във военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.

В епохата на Възраждането градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с над двадесет еснафски сдружения и градско самоуправление. Продукция на шуменските занаятчии е предлагана по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея. В Шумен стоки се внасят от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и т.н.

След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. Въвежда се фабрично производство, през 1882 г. тук е основана първата в България пивоварна фабрика – „Шуменско пиво”. И днес Шумен е сред лидерите на пазара на кехлибарената напитка. Развиват се кожухарската, мебелната и химическата промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е сформиран първият в страната оперетен театър.

Приносът на града в Българското духовно възраждане е безспорен. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи „училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е Устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия.

Плочка за писане с калем

Медна стомна. Шуменски майстор. 1895 г.

През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи „театро”. През 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни „Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – „Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за „европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма (Д. Войников „Стоян войвода”) и на първата българска повест (В. Друмев „Нещастна фамилия”).

Шумен взема участие в Първата световна война – на 17 септември 1915 г. оттук тържествено е изпратен Седми пехотен Преславски полк,сражавал се на фронта в Южна Добруджа.
През двайсетте години се въвеждат и някои технологични новости –през 1921 г. безжичната станция в Шумен започва да приема радиотелеграми за печата от Москва, Лион и други телеграфни агенции, а през 1927 г. е извършена първата проба на електрическо осветление по цялата улична градска мрежа.

От 1950 до 1966 г. Шумен носи името Коларовград (на името народения тук министър-председател на България в шестдесет и петото и шестдесет и шестото правителство на страната – Васил Коларов), след което отново е върнато старото. Развива се леката промишленост. Градът остава важен административен център – областен и общински, какъвто е и до днес.

Площ
Съвременната община Шумен е разположена в централната част на Североизточна България на площ от 630 кв.км (средната българска община е с територия около 436 кв.км). Община Шумен се намира в Североизточния район за планиране. Общината е в средата на област Шумен – на юг граничи с общини Велики Преслав и Смядово, а на север – с общини Каспичан и Хитрино. На изток община Шумен граничи с община Провадия от област Варна, а на запад – с община Лозница от област Разград и община Търговище от област Търговище.

В рамките на общината влизат град Шумен и 26 села – Белокопитово, Благово, Васил Друмев, Велино, Ветрище, Вехтово, Градище, Дибич, Друмево, Ивански, Илия Блъсково, Кладенец, Коньовец, Костена река, Лозево, Мадара, Мараш, Новосел, Овчарово, Панайот Волово, Радко Димитриево, Салманово, Средня, Струйно, Царев брод, Черенча. Общата площ на населените места в общината е 36 027 дка, което представлява 5.84 на сто от общата територия. Земеделският фонд е 449 807 дка, в т.ч. обработваема земя – 349 560 дка или 77.7 на сто от общия земеделски фонд. Горският фонд на общината е 114 935 дка. Пътищата и железопътните линия представляват 2.57 на сто или 15 860 дка от територията на общината. Площта на гр.Шумен е 17 700 дка, от които жилищната зона заема 11 140 дка, а зоната за селищно стопанство 6 560 дка. Общата площ на 25-те села от общината е 18 327 дка.

Пътна мрежа
Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен Комунари- Южна България. Общата дължина на ж.п.линиите, преминаващи през територията на общината, e 30.16 км., като всички са електрифицирани. Удвоените ж.п.линии са 12.31 км. На територията на общината преминават международните пътища № I-2 Русе- Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище- Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен- Ямбол. През територията на община Шумен преминава и автомагистрала Хемус /София-Варна/.  Дължината на междуселищната пътна мрежа в общината е 226.09 км. Първокласните пътища са 45.455 км., а второкласните – 16.848 км. Пътищата трети клас са 37.200 км., а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130.420 км. Асфалтираните пътища представляват 68.4% или 154.62 км. от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км. градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90% са асфалтирани и 10% павирани.

Население
Към 15.09.2023 г. населението в област Шумен наброява 195 412 души. Населението в община Шумен е 96 326 души. В град Шумен живеят 81 310 души, а общото население на 26-те села възлиза на 15 016 души. В община Шумен е концентрирано близо половината от населението на 10-те общини, съставляващи област Шумен.

Списък на населените места в община Шумен: