Ученици от Шумен представят работата си по проект на ЕК

Ученици от четири шуменски училища ще представят през есента работата си по иновативен проект на Европейската комисия за мониторинг и гражданско образование. България като една от петте държави, участващи в него, мобилизира усилията на ученици и учители от шест области на страната. Българското участие премина под мото “Детективи на европейски проекти”. Със  съдействието на областните информационни центрове от Шумен, Силистра, Видин, Бургас, Пазарджик и Ямбол бяха определени пилотни училища, които сформираха екипи за наблюдение. В продължение на седем месеца учениците, подкрепяни от свои учители, придобиха практически умения за  наблюдение на европейски проекти, прилагайки информационни и комуникационни технологии. В хода на наблюдението те ползваха  Единния информационен портал на Структурните фондове:  eufunds.bg. , и други източници на публично достъпни данни.

Дванадесетте шуменски детективи изготвиха 4 мониторингови доклада за проект на Община Шумен, финансиран от Оперативна програма “Региони в растеж (2014-2020). С него са подобрени части от градската среда – зелени площи, улици, тротоари и осветление. Учениците анализираха резултатите по проекта, а своите впечатления освен в доклади, споделиха   с  флашмоб и статия, озаглавена „В какъв град искам да живея?“. Нейн автор е Джоана Дахебре от Профилираната природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“. Тя бе в ролята на  журналист в екипа на шуменските детективи. Текстът на статията е използван за финалното видео на шуменския екип в YouTube.

В какъв град искам да живея?

„Младите хора не участват достатъчно в обществените дела, които се отнасят за живота им и живота на техните общности“ (Бяла книга на Европейската комисия за младежта, 2001).

Днес, през 2020г. нещата изглеждат доста по различно – по-често се наблюдава интерес  и участие на младежите в живота на местната общност.

Доказателство за това е иновативният проект “Детективи на европейски проекти”, иницииран от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия, който даде възможност на 12 ученици от 4 шуменски училища, а именно ППМГ „Нанчо Попович“, СУ „Сава Доброплодни“, ПЕГ „Н. Й. Вапцаров“ и ПГИ, под ръководството на 4 учители от съответните училища да се впуснем в едно приключение и заедно да наблюдаваме и анализираме отблизо реализирането на един европейски проект – планиране на дейностите, начин на провеждане на обществените поръчки и избор на изпълнители, администриране на проектния цикъл, както и отчитане на крайните резултати.

Участието в този проект беше удивително време за учене и опит, развитие и изразяване на критично мислене.

Още при сформирането на екипа  се изпречи предизвикателството да се сработим като отбор.Повечето от нас дори не се познавахме, но бяхме ентусиазирани, отговорни, способни и пълни с енергия да влезем в ролята на детективи на европейски проекти.

Провеждането на граждански мониторинг на проекта “Благоустрояване и рехабилитация на части от техническата инфраструктура на гр. Шумен” всъщност се оказа по-интересно и вълнуващо, отколкото предполагахме в началото. Може би най-хубавата част бе да проверим на практика какви са подобренията в градската среда. За целта се свързахме с хора от  общинската администрацията в лицето на заместник кметa Р. Антонова, нейния екип и омбудсмана  И. Капралов. Консултирахме се с регионалния председател на Съюза на инвалидите И. Казакова относно  достъпността на средата за хора в неравностойно положение. За да проверим доколко на практика детските площадки са безопасни за децата, допълнително разговаряхме и с майки, които  ентусиазирано отговориха на въпросите ни. Екипът ни анкетира над 90 случайни граждани, като резултатите бяха внимателно анализирани и включени към докладите, които съставяхме за всеки етап от нашето проучване.

През тези месеци на работа, забелязахме, че ставаме по-критични, когато наблюдаваме изпълнението на някой проект. Вече сме наясно кои са главните въпроси, които е добре всеки един от нас да си задава и да следи за тяхното изпълнение. Разбрахме, че това е изключително важно, защото често гражданите не разбират публично достъпните  данни по даден проект, затрудняват се да направят  правилни заключения или да установят нередност.

 За себе си лично мога да кажа, че вече с интерес се зачитам в информационните табели на проектите по европейските програми. Наясно съм с терминологията, етапите по изпълнение  и принципа на оценяване на крайните резултати. Вече по-ясно разбирам информацията, поместена в тях и неизбежно си задавам въпроса: „В какъв град искам да живея?“

Джоана Дахабре,

ППМГ „Нанчо Попович”