Парк „Кьошковете“
Разположеният в подножието на Шуменското плато парк е оформен през 1897 г. под ръководството на лесовъда Торишков с липови и кестенови дървета. По-късно се залесява с черен бор, смърч, ела, габър, клен и бук. Площта му е 800 ха , а надморската височина се колебае от 200 до 500 м. Мястото е използвано за почивка още по време на Възраждането, за което свидетелстват в описанията си за града Барбие дьо Бокаж през 1810 г. и полските емигранти.
На територията му се намират малък зоопарк, каменната чешма „Лъвчето” , няколко ресторанта и хотела. Според легeндата тези, които желаят да се задомят, трябва да завържат парченце плат на клоните на дървета до чешмата и да пият от водата й.
По един от туристическите маршрути е съхранен Фердинандовият надпис, който се свързва с военните маневри и посещението на австро-унгарския император Франц Йосиф в България през 1906 г.
Мемориален комплекс „Създатели на българската държава”
Комплексът се намира на 6 км от град Шумен, на 450 м надморска височина. Разположен е на хълма Илчов баир, на територията на природен парк Шуменско плато.
Идеята за изграждането на паметника възниква през 1977 г. при подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на страната ни. Строежът започва през август 1979 г., а откриването е на 28.11.1981 г.Чрез образи, символи, надписи и вплетени в експозицията артефакти се разказва историята на България от VІІ до ІХ в , когато шуменския край е център на държавата.
Монументът е дело на колектив от проектанти и изпълнители, ръководител е проф. Крум Дамянов. Той е експониран за близко и далечно възприемане. От 30 км се откроява силует, състоящ се от осем тела от видим бетон, събиращи се във вид на спирала, символизираща постъпателния възход на българската държава.
НИАР „Мадара”
Резерватът се намира на 17 км от Шумен и е отклонение от магистрала „Хемус“ и път Е 70.
Мадара е култов център през ранното и късното българско Средновековие, за което благоприятстват освен природните дадености и близостта до Първата и Втората български столици Плиска и Преслав. Тук могат да се видят светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси. През ХІV век в скалите на платото е създаден скален манастир с над 150 килии. Това дава основание на някои изследователи да окачествят Мадара като „ Държавен култов център”.
Най-забележителният паметник тук е уникалният скален релеф на Мадарския конник от 8 век. Без аналог в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват моменти от управлението на трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг. Мадарският конник е обявен от Юнеско за паметник със световно значение.
ИАР ”Шуменска крепост”
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е разположен на 6 км от града, на територията на ПП “Шуменско плато“. Най-ранните следи от живота са от ХІІ в. пр. Хр. В продължение на 2700 години е използвана от траки, римляни, византийци и българи. През ХIII-ХIVв. е истински средновековен град и играе ключова роля в българската история. Съществува до средата на ХV в., когато е разрушена от полско-унгарския крал Владислав Ягело (Варненчик) и изоставена от турците.
Външната крепостна стена, стъпила върху скалния масив, е допълнен от различни по форма кули на равни разстояния една от друга. Главният вход е снабден с две врати – външна падаща (катаракта) и вътрешна двукрила. На територията на Шуменска крепост са разкрити общо 12 църкви. През Второто българско царство се изгражда допълнителна фортификация на града, включваща външно укрепление от три стени и цитадела. Градът има няколко главни улици, водоеми и малки площади.
ИАР „Кабиюк”
Конезавод „Кабиюк“ е разположен на 13 км североизточно от гр. Шумен. Създаден е през 1864 г. от Мидхад паша с основна задача да снабдява турската армията с ездитни коне. Името се превежда като могила. След Руско-турската война конете са отведени в Анадола. През 1883 г възстановява работа си като Александровски конен завод. За целта са доставени коне от Русия и Австро-Унгария за селекциониране. Сега в “Кабиюк” се развива племенно коневъдство и овцевъдство, както и запазване на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия тук генетичен резерват.
През 2011 г. е обявен за национален историко-археологичен резерват. На територията му са разположени първият в България „Музей на коня”, лятна резиденция на княз Ал. Батенберг и ескпозиция от икони.
Регионален исторически музей
Музейното дело в Шумен води началото си от 1857г , когато учителят Сава Доброплоди провежда първата експедиция до Преслав и подрежда музейна сбирка в мъжкото класно училище. До Освобождението продължава събирането и съхраняването на старини. На 29 юни 1904 г. е открит обществен музей.
За времето на своето съществуване музеят се превърна в съвременен многопрофилен институт, изпълняващ научна, просветна и социално-културни функции. Той обединява в своята структура 2 национални археологически резервата, историко-археологическия резерват Шуменска крепост, и къщи-музеи на шуменски възрожденци.
Експозицията съхранява над 150 000 музейни единиции и е разположена в 8 зали и дава представа за богатата история на региона от древността до наши дни. В зала „Античност“ е съхранена Тракийска гробница от района на град Смядово, датирана V- ІV век пр.н.е.
В зала „Съкровищница“ е най-голямата колекция от български и византийски печати, монети. Представени са златно тракийско съкровище и накити от Средновековието.
В останалите зали на музея е разказана историята на град Шумен от Османския период до Освобождението на България.
Най-новата експозиция “Вяра и сила“ показва икони от местни и тревненски зографи, църковна утвър. Залата е допълнена с оръжие от ХVI до края на ХХ в.
Къща – музей „Добри Войников”
Добри Войников е една от най-значимите личности на българското Възраждане. Той е педагог, драматург, общественик, музикален деец и театровед, основоположник на театралното изкуство и първият български режисьор на пиеси.
Домът, построен през 1962 г със средствата и план на самия Дойников, е двуетажен и решен за нуждите на фамилията. Едната стая е посветена на музикалната дейност. В работния кабинет се намират запазените лични вещи на Добри Войников – част от библиотека му, бюрото от словенски дъб, купено през 1860 г., театрални принадлежности, учебници от френския колеж, карта на Руската империя. Богата документална експозиция разказва за дейността му като режисьор и драматург в Шумен и Браила.
Музеен комплекс „Панчо Владигеров”
Музейният комплекс се състои от две експозиции, за развитие на музикалното дело в Шумен и живота на Панчо Владигеров от второто поколение български композитори. Той е роден в Цюрих, но е прекарал ранното си детство в Шумен. Експозицията е разгърната в една от най-добре запазилите се възрожденски къщи с голям, постлан с плочи двор. Тя е собственост на тъщата на композитора Панчо Владигеров и негова първа учителка – дом, в който той влиза като 6-годишен и написва първото си музикално произведение.
Тук се съхраняват първите му две пиана, писма от Стефан Цвайк, Шостакович и Караян, посмъртната маска на композитора.
В комплекса има камерна зала с 60 места с роял, на който участниците в националните и международни конкурси през месе май в памет на Панчо Владигеров изнасят част от конкурсната си програма. За туристите като атракция се организират концерти на чаша шампанско.
Къща – музей „Лайош Кошут”
Къщата музей представя страници от живота на Бащата на унгарската демокрация, унгарски държавник, борец за свобода Лайош Кошут. Той пристига в Шумен след революцията от 1848 г. заедно с група емигранти – унгарци и поляци и е настанен в една от най-хубавите къщи, тази на Димитраки Хаджипанев-търговец и кмет на българската община по това време. В документалната експозиция са представени лични вещи и писма.
Оформени са три двора на различни нива с обособени функции, разделени от високи декоративни зидове и решени пейзажно с храстови, дървесни насаждения и цветя, които създават приятна многоцветна рамка на голямата къща. Сградата се състои от две части и с богато украсените си тавани, резбовани врати и долапи е типичен представител на симетричната къща от периода на Възраждането.
В съседство е зала „Българо-унгарски културни врзъки“, в която ежегодно се провежда конкурс за унгарска и българска литература.
Къща – музей „Панайот Волов”
През 1976 г. е открита експозиция, която разказва за детските и младежки години на апостола на IV Пловдивски революционен окръг. С помощта на сродника си Маринчо Бенли Панайот Волов получава завидно за времето си образование в Букурещ и Николаев. По-късно учителства в Шумен (1873-1875) и се занимава с читалищна и театрална деност. Избират го за председател на Шуменския революционен комитет. Участник е в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и главен апостол на по време на Априлското въстание.
Къщата е малка едноетажна постройка от опростен тип, разположена в дъното на двор. В левия преден край е чардакът, от който се влиза в двете жилищни помещения –„къщи” и „соба”. В специално построена зала, чрез веществен, документален и снимков материал е разкрит животът на великия българин.
Къща „Димитър Сребров“
Къщата на Димитър Сребров е построена през 1872 г. от местния майстор уста Драгия, за Сава Бояров, търговец манифакторист на едро, който търгувал с Цариград и Букурещ. Тя е по средата на двора и го разделя на две. Предната му част има неправилна форма. Площта пред къщата е застлана с големи каменни плочи. Първият етаж приютява домакинските, работните помещения, кухните и спалните за слугите.
До горния етаж води красива вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен хайет, украсен с таван с дървени елементи.
Димитър Георгиев Сребров е роден 1866г. Произходжа от рода на Златареви от Трявна. Същият е бил учител и участник в културния живот на града. През 1880г е съучредител на учителското дружество “Основа“.
Драматично-куклен театър „Васил Друмев”
Летоброенето на националния ни театър започва от град Шумен, с представлението “Михал Мишкоед” на 15.08.1856 г.
През 1911г. е основан Шуменски градски театър. От 1956г. има самостоятелна сграда, реконструирана през 1981г. преустройството на театъра е от софийските архитекти М. Соколовски, Ц. Хаджистойчев и Е. Камиларов.
От 01.01.2000г. се трансформира в ДТ “В. Друмев” и куклен театър “Патиланчо” – ДКТ.
Театърът е държавен репертоарен. Богатият и разнообразен афиш на ДКТ “Васил Друмев” включва заглавия от световната и българска драматургия, с приоритетно по традиция присъствие на заглавия от българската класическа и съвременна драматургия.
Всяка година градът е домакин на Националните Друмеви театрални празници през месец май.
Екипът на Драматично-куклен театър е носител на редица отличия и награди от престижни международни и национални фестивали, между които и почетното отличие “Златна книга” (златна значка) от Съвета на европейската научна и културна общност.
Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”
Създадена като четвърта депозитна библиотека в България по инициатива на Стилиян Чилингиров през 1922 г. Доставени са първите 507 депозитни книги и периодични издания. На 23 август 1933 г. със Заповед на МНП за уредник на библиотеката е назначен първият квалифициран щатен библиотекар Васил Класанов – известен читалищен деец. Книжовното богатство на библиотеката надхвърля 750 000 библиотечни документи. През 1997 г. получава за свой патрон името на Стилиян Чилингиров. Като регионална за област Шумен тя е утвърдена с ПМС №153/28.07.2000 г. Независимо от мнението, че библиотеката е консервативна по своята същност институция, чрез своята разностранна дейност опровергава това, развивайки активна издателска дейност, включваща предпечатна подготовка на библиографии и други издания. Голяма част от фонда й е дигитализиран. Днес тя е общественодостъпна, депозитна библиотека и методичен център за област Шумен. Член е на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
Сградата е открита през 1981 г. по проект на арх. Бояна Боздуганова.
Художествена галерия „Елена Карамихайлова”
Галерията е основана през 1955 г. Носи името на една от първите български художнички в Следосвобожденска България, родена през 1875 г. в Шумен в семейството на известен търговец.
Наследник на читалищна сбирка от 1947 г. фондът на галерията, включва живопис, графика, скулптура и приложни изкуства наброява над 2000 творби. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за други културни прояви.
Периодично галерията показва колекции от фонда на различна тематика, стил и времеви период.
Симфониета Шумен
Шуменската симфониета е наследник на първия в България симфоничен оркестър, сформиран през 1850 година от унгарския емигрант Михай Шафран. Симфоничният оркестър в Шумен придобива статут на държавен културен институт през 1954 година.
В най-новата си история оркестърът поддържа богат репертоар. В концертните му програми участват много от утвърдените имена на родната и световната сцена. Дава възможност за изява и на редица млади таланти, получили именно от шуменската сцена старт в кариерата си.
Съставът е осъществил множество гастроли в Германия, Австрия, Италия, Беларус, Гърция, Южна Корея и други. Участва в престижния Международен конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров”.
Симфониетата развива богата творческа дейност, като изнася концерти, които по традиция се провеждат в четвъртък.
Православен храм „Св. Възнесение Господне и вмчк. Георги”
Строежът на църквата, съгласно надпис над входа, е свързан с управлението на епископ Антим. Митрополит Григорий Преславски освещава през 1831 г. новата сграда. Събраните дарения позволили да се поканят тревненски зографи и дърворезбари за изработването на светия олтар, владишкия трон, пpocкинитaриите и икoнитe. Пoдът е заcтлaн с камeнни плочи.
Нагробен камък от 1656 г. с надпис на латински и български език дава основание да датираме първия храм към ХІІ в, когато около него са погребани колонисти търговци дубровчани. Старата църква била малка, ниска и вкопана и по време на войната с Русия от 1828 г. турците я изполвали за склад, с което силно я повредили.
В двора на църквата са погребвни двама князе: Димитър Мурузи- княз на Молдова, обезглавен за предателство срещу султана в Шумен и Валериан Мадатов, починал при обсадата на Шумен през 1828 г от туберкулоза.
В храма се съхранява красива стара църковна утвар с историческа стойност: Напрестолно евангелие – Москва, 1774 г., Проскинитарий – 1831 г. Тревненска школа, Потир – 1816 г., Напрестолен кръст. XVII-XVIII в.,Икона на Светите братя Кирил и Методий, подарена на Шумен от генерал Белокопитов при Освобождението на града на 18 юли 1878г.
Храм „Св. пророк Илия”
Църквата се намира в кв. „Дивдядово“, на 4 км от центъра на Шумен, по пътя за Велики Преслав. Изградена е през 1846 г. от тревненски майстори като трикорабна псевдо базилика с една апсида и балкон.
През 1910 г. майсторът Никола Преславски издига камбанарията от местен камък. Иконостасът е от дъбово дърво, като украсата му е съсредоточена около царските двери. Иконите са изографисани от шуменския иконописец Никола Василев.
Заедно архивите в храма се пази и малък дървен резбован водосветен кръст със сребърен обков и печат с надпис „Черква дивдядовска лето 1846”.
Храм „Св. Асвизазин”
Арменската църква „ Св. Асвизазин” (Света Богородица) е построена през 1843 г. на мястото на дървена църква, изгоряла по време на войната през 1828 г. Изградена е от гладко дялан бял местен камък. Църквата е еднокорабна. Целият олтар е издигнат на 1 м над нивото на наоса. По средата на абсидата има малък иконостас с дърворезбовано стилизирано слънце. Някои от иконите датират от 1860 г. и са рисувани с маслени бои. Плоча на стената дава информация, че на коледната служба през 1849 година са присъствали емигрантите от Австро-Унгария. По време на кланетата в Турска Армения през 1895 г. в двора на църквата се е състоял митинг. Участниците в него, предимно жени и девойки, изпращат телеграма до английската кралица Виктория. В двора на църквата се пазят надгробни мраморни плочи на арменски първенци и дарители от 18-19 век с надписи и скулптурни украси. В съседство до църквата е сградата на Арменски народен дом.
Джамия „Шериф Халил паша”
Джамията е построена през 1744 г. в стил турски барок. По вид се отнася към куполните джамии, останали в османската архитектура под влияние на византийската. При откриването си е втора по големина на Балканския полуостров след „Султан Селимовата“ в Одрин. Наричат я „томбул” заради многобройните й куполи, покриващи сградите на вътрешния двор. Ансамбълът се състои от джамия, висше духовно училище (медресе) с библиотека и основно училище, приобщени в единна композиция чрез умелото преливане на вътрешните дворове и пространства. Стените и са изпъстрени с растителни, геометрични орнаменти и надписи от Корана на арабски език в сиво и охра. Тя е на два етажа, като терасата на втория етаж е предназначена за женско отделение. В центъра на вътрешния двор на медресето е изградена чешма с дванадесет чучура.
